5 oct 2015, 11:03

Когато много дълго

1.2K 0 6

 

 

КОГАТО МНОГО ДЪЛГО

 

Когато много дълго бил си жаден

не можеш жаждата да утолиш...

Дори да ти предложат океана

в солта по-жаден само ще гориш!

 

Когато много дълго бил си гладен

не вярваш, че на ситият до теб

сърцето ще отсъди сред блюдата

доколко нужен хляб да ти даде!

 

Когато много пъти бил си лъган

не искаш даже сянка на любов

с отровна влага на целувка дълга

да те прегръща като смърт с покров!

ДТ©

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтърсващо, истинско, до болка познато!!! Поздравления за стихчето!
  • Съжалявам, че с голямо закъснение откривам тази поезия - проникновена и лирична е най-точната характеристика, поне за мен. Но при сайт наброяващ 90000 членове пропуските са неизбежни. Финалът на стихотворението е разтърсващ и като естетика на изказа и като вярност на констатацията. Но този финал е мотивиран от встъпителния куплет - цяла философия на жаждата, изказана само в 4 реда. А свързващото звено - вторият куплет, придобива библейско звучене, съотнасяйки мислите към хляба. Възхитен съм от творбата и те поздравявам за написаното, Даниела!
  • Dimitrov67 (Валери Димитров):Не обичам да водя лични спорове, още повече че това е изкуство! И изобщо нямах предвид Вас в коментара си, дори Вашият коментар въобще не е обиден за мен! Всички искаме красота, сбъдната любов и взаимност, но и всички ни боли, когато не ги срещаме навреме! Това е всичко!
  • Благодаря, cvqt! Повечето "критици" обаче съдят съдържанието, което не им изнася и прехвърлят оценката си повърхностно върху качестата на стиха и автора! Благодаря много!
  • "Когато много пъти бил си лъган
    не искаш даже сянка на любов..."

    Истини житейски!!!

    Прекрасен стих! Поздрави, Nejnostt!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...