5 oct 2015, 11:03

Когато много дълго

1.2K 0 6

 

 

КОГАТО МНОГО ДЪЛГО

 

Когато много дълго бил си жаден

не можеш жаждата да утолиш...

Дори да ти предложат океана

в солта по-жаден само ще гориш!

 

Когато много дълго бил си гладен

не вярваш, че на ситият до теб

сърцето ще отсъди сред блюдата

доколко нужен хляб да ти даде!

 

Когато много пъти бил си лъган

не искаш даже сянка на любов

с отровна влага на целувка дълга

да те прегръща като смърт с покров!

ДТ©

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтърсващо, истинско, до болка познато!!! Поздравления за стихчето!
  • Съжалявам, че с голямо закъснение откривам тази поезия - проникновена и лирична е най-точната характеристика, поне за мен. Но при сайт наброяващ 90000 членове пропуските са неизбежни. Финалът на стихотворението е разтърсващ и като естетика на изказа и като вярност на констатацията. Но този финал е мотивиран от встъпителния куплет - цяла философия на жаждата, изказана само в 4 реда. А свързващото звено - вторият куплет, придобива библейско звучене, съотнасяйки мислите към хляба. Възхитен съм от творбата и те поздравявам за написаното, Даниела!
  • Dimitrov67 (Валери Димитров):Не обичам да водя лични спорове, още повече че това е изкуство! И изобщо нямах предвид Вас в коментара си, дори Вашият коментар въобще не е обиден за мен! Всички искаме красота, сбъдната любов и взаимност, но и всички ни боли, когато не ги срещаме навреме! Това е всичко!
  • Благодаря, cvqt! Повечето "критици" обаче съдят съдържанието, което не им изнася и прехвърлят оценката си повърхностно върху качестата на стиха и автора! Благодаря много!
  • "Когато много пъти бил си лъган
    не искаш даже сянка на любов..."

    Истини житейски!!!

    Прекрасен стих! Поздрави, Nejnostt!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...