Oct 5, 2015, 11:03 AM

Когато много дълго

1.2K 0 6

 

 

КОГАТО МНОГО ДЪЛГО

 

Когато много дълго бил си жаден

не можеш жаждата да утолиш...

Дори да ти предложат океана

в солта по-жаден само ще гориш!

 

Когато много дълго бил си гладен

не вярваш, че на ситият до теб

сърцето ще отсъди сред блюдата

доколко нужен хляб да ти даде!

 

Когато много пъти бил си лъган

не искаш даже сянка на любов

с отровна влага на целувка дълга

да те прегръща като смърт с покров!

ДТ©

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разтърсващо, истинско, до болка познато!!! Поздравления за стихчето!
  • Съжалявам, че с голямо закъснение откривам тази поезия - проникновена и лирична е най-точната характеристика, поне за мен. Но при сайт наброяващ 90000 членове пропуските са неизбежни. Финалът на стихотворението е разтърсващ и като естетика на изказа и като вярност на констатацията. Но този финал е мотивиран от встъпителния куплет - цяла философия на жаждата, изказана само в 4 реда. А свързващото звено - вторият куплет, придобива библейско звучене, съотнасяйки мислите към хляба. Възхитен съм от творбата и те поздравявам за написаното, Даниела!
  • Dimitrov67 (Валери Димитров):Не обичам да водя лични спорове, още повече че това е изкуство! И изобщо нямах предвид Вас в коментара си, дори Вашият коментар въобще не е обиден за мен! Всички искаме красота, сбъдната любов и взаимност, но и всички ни боли, когато не ги срещаме навреме! Това е всичко!
  • Благодаря, cvqt! Повечето "критици" обаче съдят съдържанието, което не им изнася и прехвърлят оценката си повърхностно върху качестата на стиха и автора! Благодаря много!
  • "Когато много пъти бил си лъган
    не искаш даже сянка на любов..."

    Истини житейски!!!

    Прекрасен стих! Поздрави, Nejnostt!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...