Oct 5, 2015, 11:03 AM

Когато много дълго

1.2K 0 6

 

 

КОГАТО МНОГО ДЪЛГО

 

Когато много дълго бил си жаден

не можеш жаждата да утолиш...

Дори да ти предложат океана

в солта по-жаден само ще гориш!

 

Когато много дълго бил си гладен

не вярваш, че на ситият до теб

сърцето ще отсъди сред блюдата

доколко нужен хляб да ти даде!

 

Когато много пъти бил си лъган

не искаш даже сянка на любов

с отровна влага на целувка дълга

да те прегръща като смърт с покров!

ДТ©

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разтърсващо, истинско, до болка познато!!! Поздравления за стихчето!
  • Съжалявам, че с голямо закъснение откривам тази поезия - проникновена и лирична е най-точната характеристика, поне за мен. Но при сайт наброяващ 90000 членове пропуските са неизбежни. Финалът на стихотворението е разтърсващ и като естетика на изказа и като вярност на констатацията. Но този финал е мотивиран от встъпителния куплет - цяла философия на жаждата, изказана само в 4 реда. А свързващото звено - вторият куплет, придобива библейско звучене, съотнасяйки мислите към хляба. Възхитен съм от творбата и те поздравявам за написаното, Даниела!
  • Dimitrov67 (Валери Димитров):Не обичам да водя лични спорове, още повече че това е изкуство! И изобщо нямах предвид Вас в коментара си, дори Вашият коментар въобще не е обиден за мен! Всички искаме красота, сбъдната любов и взаимност, но и всички ни боли, когато не ги срещаме навреме! Това е всичко!
  • Благодаря, cvqt! Повечето "критици" обаче съдят съдържанието, което не им изнася и прехвърлят оценката си повърхностно върху качестата на стиха и автора! Благодаря много!
  • "Когато много пъти бил си лъган
    не искаш даже сянка на любов..."

    Истини житейски!!!

    Прекрасен стих! Поздрави, Nejnostt!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...