Когато нямам значение

Когато нямам значение

и всичко побира се в една сълза,

аз до болка сърцето си дера,

душата ми затваря се от огромна вълна́.

Вълна, направена от тъга...

Помрачена съм, липсва ми светлина,

ала смисълът да ме има

все повече се губи в пустошта.

И дори да не искам,

оставят ме сама,

може би отново съм онзи недостатък от преди,

сърцето ми раздра се вече и ме боли.

Вълна, направена от тъга,

лесно е - оставете ме да умра!

Когато нямам значение

и истината превръща се в лъжа,

аз опитвам да не се разруша,

толкова е лесно - да се съкруша.

Използваш слабостите срещу мен -

мислиш, че съм човек лесно сломен,

но уви аз страданието спирам,

не виждам

какво може да се случи,

навярно болката ще ме научи -

никога повече да не обичам

и дори от най-същинското да се отричам.

Когато нямам значение

и душата ми утихва като в пустошта,

знам, че вътрешно кървя.

Знам, че не е важно дали ще умра.

Опитах се - да избягам от моят плен,

но уви - всичко е срещу мен,

Гибелта е близо,

време е - да се сбогувам с моето сърце,

което разрязвам с моите посинели от студ ръце.

Време е - да си тръгна...

Надалеч,

където не притискам нито един човек...