22 oct 2025, 11:05

Когато нямам значение

  Poesía
178 2 1

Когато нямам значение

и всичко побира се в една сълза,

аз до болка сърцето си дера,

душата ми затваря се от огромна вълна́.

Вълна, направена от тъга...

Помрачена съм, липсва ми светлина,

ала смисълът да ме има

все повече се губи в пустошта.

И дори да не искам,

оставят ме сама,

може би отново съм онзи недостатък от преди,

сърцето ми раздра се вече и ме боли.

Вълна, направена от тъга,

лесно е - оставете ме да умра!

 

 

Когато нямам значение

и истината превръща се в лъжа,

аз опитвам да не се разруша,

толкова е лесно - да се съкруша.

Използваш слабостите срещу мен -

мислиш, че съм човек лесно сломен,

но уви аз страданието спирам,

не виждам

какво може да се случи,

навярно болката ще ме научи -

никога повече да не обичам

и дори от най-същинското да се отричам.

 

 

Когато нямам значение

и душата ми утихва като в пустошта,

знам, че вътрешно кървя.

Знам, че не е важно дали ще умра.

Опитах се - да избягам от моят плен,

но уви - всичко е срещу мен,

Гибелта е близо,

време е - да се сбогувам с моето сърце,

което разрязвам с моите посинели от студ ръце.

Време е - да си тръгна...

Надалеч,

където не притискам нито един човек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Компанска Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...