22.10.2025 г., 11:05

Когато нямам значение

179 2 1

Когато нямам значение

и всичко побира се в една сълза,

аз до болка сърцето си дера,

душата ми затваря се от огромна вълна́.

Вълна, направена от тъга...

Помрачена съм, липсва ми светлина,

ала смисълът да ме има

все повече се губи в пустошта.

И дори да не искам,

оставят ме сама,

може би отново съм онзи недостатък от преди,

сърцето ми раздра се вече и ме боли.

Вълна, направена от тъга,

лесно е - оставете ме да умра!

 

 

Когато нямам значение

и истината превръща се в лъжа,

аз опитвам да не се разруша,

толкова е лесно - да се съкруша.

Използваш слабостите срещу мен -

мислиш, че съм човек лесно сломен,

но уви аз страданието спирам,

не виждам

какво може да се случи,

навярно болката ще ме научи -

никога повече да не обичам

и дори от най-същинското да се отричам.

 

 

Когато нямам значение

и душата ми утихва като в пустошта,

знам, че вътрешно кървя.

Знам, че не е важно дали ще умра.

Опитах се - да избягам от моят плен,

но уви - всичко е срещу мен,

Гибелта е близо,

време е - да се сбогувам с моето сърце,

което разрязвам с моите посинели от студ ръце.

Време е - да си тръгна...

Надалеч,

където не притискам нито един човек...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....