30 июн. 2010 г., 19:43

Когато настъпва…

1.2K 0 18

Когато настъпва нощта,

криви пръсти сенките протягат,

в прегръдка взели цялата земя.

Сред тишина надеждите полягат.

 

Когато настъпва есента,

оронваща пак листата–мечти,

мълчи сурово сухата река,

приготвена отдавна да заспи.

 

Когато зимата е вече тука,

отново кърпя мислите си стари.

Не вярвам щастието да почука,

макар вратата леко да отварям…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Талантливо сътворен и докосващ сърцето елегичен стих!
    Поздрави и за тъжната лирическа, и за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!
  • Когато вечер отчаянието почука,
    скрит зад вратата ти го изплаши,
    а сутрин утеши го под капчука...
    отвънка щастието слънчево вали!
  • По лунна пътека върви замечтано
    в дълбоката лятна нощ
    гората разстила дантели от сенки
    и ни гали със своя богослов....

    Чуден стих е, поздрави!
  • В душата винаги се раждат дълбоко изстраданите изповедни слова!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...