Когато настъпва…
Когато настъпва нощта,
криви пръсти сенките протягат,
в прегръдка взели цялата земя.
Сред тишина надеждите полягат.
Когато настъпва есента,
оронваща пак листата–мечти,
мълчи сурово сухата река,
приготвена отдавна да заспи.
Когато зимата е вече тука,
отново кърпя мислите си стари.
Не вярвам щастието да почука,
макар вратата леко да отварям…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
