Когато настъпва нощта,
криви пръсти сенките протягат,
в прегръдка взели цялата земя.
Сред тишина надеждите полягат.
Когато настъпва есента,
оронваща пак листата–мечти,
мълчи сурово сухата река,
приготвена отдавна да заспи.
Когато зимата е вече тука,
отново кърпя мислите си стари.
Не вярвам щастието да почука,
макар вратата леко да отварям…
© Мария All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
