Лъв (Георги)
19 11
6 авг. 2009 г., 16:34

Когато нощем липсваш ми... 

  Поэзия
1018 0 4

С очите си безбройни заспиващият град примигва,

прихърква леко с последните коли,

щурче се чува нейде да присвирва...

стоя замислен под белите звезди...

 

Липсваш ми!

Ако не беше ти...

и тази дупка във сърцето...

отдавна щях да съм заспал,

не бих седял замислен под небето,

не бих си поглед тъжен в светлините рял...

...

Липсваш ми!

Ще дойде утре... и пак ще ме боли.

Сънят... сънят е само този...

болката ми, който ще приспи.

 

Градът заспал е вече...

щурчето също... май заспа...

Самотна нощна птица само...

пее с моята тъга...

...

Липсваш ми!

Боли!

В главата ми... си само ти!

 

В сърцето... дупката кърви,

очите ми... примигват във сълзи.

...

Щурчето се събуди...

Птицата сега мълчи...

Но сънят ми пак не идва,

а как искам само...той да ме спаси.

 

Липсваш ми ужасно...

И не знам... как може да ми мине...

Защо си чувство, тъй прекрасно,

а сърцето в тебе гине...

 

P.S.

И нека многоточията ми бъдат страданието...

което с думи не мога да опиша.

© Георги Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно!Не тъгувай,щом утрото изгрее-потърси я!/6/
  • Нежно,чувствено и толкова чисто!Невероятни усещания оставя!Поздравления!
  • Нежно и толкова истинско! Страхотно е!!!! Трогна ме....
  • Много е красиво... и нека многоточието ми е хвалебствието, което не може да се опише.
Предложения
: ??:??