Когато нощем липсваш ми...
С очите си безбройни заспиващият град примигва,
прихърква леко с последните коли,
щурче се чува нейде да присвирва...
стоя замислен под белите звезди...
Липсваш ми!
Ако не беше ти...
и тази дупка във сърцето...
отдавна щях да съм заспал,
не бих седял замислен под небето,
не бих си поглед тъжен в светлините рял...
...
Липсваш ми!
Ще дойде утре... и пак ще ме боли.
Сънят... сънят е само този...
болката ми, който ще приспи.
Градът заспал е вече...
щурчето също... май заспа...
Самотна нощна птица само...
пее с моята тъга...
...
Липсваш ми!
Боли!
В главата ми... си само ти!
В сърцето... дупката кърви,
очите ми... примигват във сълзи.
...
Щурчето се събуди...
Птицата сега мълчи...
Но сънят ми пак не идва,
а как искам само...той да ме спаси.
Липсваш ми ужасно...
И не знам... как може да ми мине...
Защо си чувство, тъй прекрасно,
а сърцето в тебе гине...
P.S.
И нека многоточията ми бъдат страданието...
което с думи не мога да опиша.
© Георги All rights reserved.
