Когато нямам думи
„Неповярвалия обич
(скрил е някъде
в съня си
стих от топлото ти име)
в стъпките на непознати.
Или в твоето "обичам".
Говори ми... говори ми...”
П. Парнарев
Когато си тръгнат и всичките думи,
тъй както си тръгват любимите хора,
пожарът в тъгата ми зная, ще лумне,
запалил луната по моя прозорец.
Тогава ще видя – от толкова синьо
как някъде, нещо се рони и скършва,
и всички написани бъдещи линии
в безпътици пътища как ще потърсят.
Изчоплило времето белег след белег
стрелките ще спре отведъж да превърта,
до нямо очакване всичко ще смели
на срички, преседнали в моето гърло.
Ще спра да говоря. И точно тогава,
пред прага на бялата, тихата зима
ти скрий мълчаливо в съня си на завет
стиха ми и моето, топлото име.
© Ани Монева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Великолепно стихче! Поздравления и от мен!
-
Поклон, Ани!
-
В пълна сладост вкусих от твоите думички сини,
зрели лято след лято пожарно,
пийнах чаша пречистващо вино,
скътвам име и стих... да ми пари... -
Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
Стихотворението "Говори ми" на Парнарев е много специално за мен. Той беше един от хората, които са причина да остана в този сайт с думите си: " Когато, чета стиховете ти, имам чувството, че говоря с теб. Пиши."
Винаги съм искала да отговоря на този стих, но можах след години...
Още веднъж ви благодаря за присъствието! -
Прекрасно е, Ани!
-
Без думи!
-
Красива тъга струѝ от този стих, богат на образи и метафори... Поздравявам те, Ани и поставям в любими!
-
"и всички написани бъдещи линии
в безпътици пътища как ще потърсят."....хубаво вдъхновение и отговор! -
Прекрасно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
