Когато още спиш
В утрото, когато още спиш,
светът на пръсти се събужда,
тогава чувствата си не броиш
и любовта във теб прохожда.
Дърветата прегърнали небето
по изгрев омайват ни с разкош
и в теб се ражда пак детето,
което приспивам всяка нощ.
И аз и ти отново се обичаме,
пак говорим на един език
и радости и скърби сричаме
в един безкрайно дълъг миг.
21.09.16
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аластор Все права защищены
