В утрото, когато още спиш,
светът на пръсти се събужда,
тогава чувствата си не броиш
и любовта във теб прохожда.
Дърветата прегърнали небето
по изгрев омайват ни с разкош
и в теб се ражда пак детето,
което приспивам всяка нощ.
И аз и ти отново се обичаме,
пак говорим на един език
и радости и скърби сричаме
в един безкрайно дълъг миг.
© Аластор All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
