Когато още спиш
В утрото, когато още спиш,
светът на пръсти се събужда,
тогава чувствата си не броиш
и любовта във теб прохожда.
Дърветата прегърнали небето
по изгрев омайват ни с разкош
и в теб се ражда пак детето,
което приспивам всяка нощ.
И аз и ти отново се обичаме,
пак говорим на един език
и радости и скърби сричаме
в един безкрайно дълъг миг.
21.09.16
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аластор Todos los derechos reservados
