11 nov 2017, 13:26

Когато още спиш 

  Poesía » De amor
686 0 4

 

В утрото, когато още спиш,
светът на пръсти се събужда,
тогава чувствата си не броиш
и любовта във теб прохожда.
 
Дърветата прегърнали небето
по изгрев омайват ни с разкош
и в теб се ражда  пак  детето,
което приспивам всяка нощ.
 
И аз и ти отново се обичаме,
пак  говорим  на  един език
и радости и скърби сричаме
в един безкрайно дълъг миг.

             
 
21.09.16

 

 

 

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво стихотворение и е точно по моя вкус: романтично и нежно.
    Не предполагах, че си започнал да публикуваш и тук.
    Приятна вечер!
  • Благодаря за коментарите
  • Добро утро! Благодаря за прекрасният стих!
  • Много хубав стих! Поздрав!
Propuestas
: ??:??