19 янв. 2008 г., 11:24

Когато от любов се пръсна

832 0 17
Колко още стиха да напиша
за мен и моята любов?
"Няма полза!" - пак въздишам...
и посягам към бурканчето с отрова.
Мислиш ли - дали си струва,
да прибегна вече до това?
Мъката със смърт да излекувам,
за да отпочине болната душа?
Веднъж отишла си от мене, зная,
ще забравиш някогашните си чувства.
И ще оставяш мислите ми във безкрая
да се реят, до живот изпуснати...
И колкото да те обичам
и да драскам разни парещи слова,
не ще те имам пак до мен, момиче -
душата си разкъсвам за това...
... А когато от любов се пръсна
и всичко, всичко в мен умре,
моля те, недей да ме отблъскваш,
за да живее в тебе моето сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...