29 июл. 2013 г., 23:27

Когато пиша

1.1K 0 4

Когато пиша, сякаш съживявам се,
не просто се подреждат римите,
във всяка дума вграждам себе си,
и тук съм истинска и смелата.

Зад всеки ред ще видиш, пожелаеш ли,
душата ми, от тайните разголена
и само тук ще осъзнаеш истини,
които съм прикрила зад мълчание.

Когато пиша, преоткривам себе си,
нов смисъл съм придала аз на думите.
Тук аз съм приказка, вълшебница,
на любовта дете съм. И мистерия.

14. І. 2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....