29.07.2013 г., 23:27

Когато пиша

1.1K 0 4

Когато пиша, сякаш съживявам се,
не просто се подреждат римите,
във всяка дума вграждам себе си,
и тук съм истинска и смелата.

Зад всеки ред ще видиш, пожелаеш ли,
душата ми, от тайните разголена
и само тук ще осъзнаеш истини,
които съм прикрила зад мълчание.

Когато пиша, преоткривам себе си,
нов смисъл съм придала аз на думите.
Тук аз съм приказка, вълшебница,
на любовта дете съм. И мистерия.

14. І. 2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...