Когато пиша, сякаш съживявам се,
не просто се подреждат римите,
във всяка дума вграждам себе си,
и тук съм истинска и смелата.
Зад всеки ред ще видиш, пожелаеш ли,
душата ми, от тайните разголена
и само тук ще осъзнаеш истини,
които съм прикрила зад мълчание.
Когато пиша, преоткривам себе си,
нов смисъл съм придала аз на думите.
Тук аз съм приказка, вълшебница,
на любовта дете съм. И мистерия.
14. І. 2012 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
