26 нояб. 2017 г., 08:27

Когато ,,пистолетът" е прибран

566 0 1

                                                            Когато младите години

                                                            са отлетели

                                                            и косите като сняг

                                                            са побелели...

                                                            Когато с изтънели нерви

                                                            не можеш да спиш,

                                                            по среднощ се будиш

                                                            и като сова стоиш...

                                                            Когато в кобура

                                                            ,,пистолетът" е прибран

                                                            и с леко прегърбена натура

                                                            ходиш насам-натам...

                                                            Когато костюмът

                                                            не може да заличи

                                                            мъжката немощ,

                                                            която си личи...

                                                            След хапчето за кръвно

                                                            тури си кафе,

                                                            три пъти кипнато

                                                            в тенекиено джезве.

                                                            Запали с огниво

                                                            старата лула,

                                                            която като спомен

                                                            с теб винаги е била.

                                                            Тогава пред облака дим,

                                                            към отдушника за душата,

                                                            тръгни към пейката в парка

                                                            с рехавата сянка под липата.

                                                            

                                                             Подпрян на бастуна

                                                             съзерцавай женската красота –

                                                             тая нежна струна,

                                                             мелодия на младостта.

                                                             Движението на кръста,

                                                             стройните крака –

                                                             неземна музика

                                                             за очите на мъжа.

                                                             Послушай рефрена

                                                             и на скитащият трубадур,

                                                             приседнал на ъгъла,

                                                             на студения бордюр,

                                                             чакащ за няколко монети –

                                                             малка лепта от някой,

                                                             ако се сети...

                                                             

                                                              Когато усетиш нощта

                                                              с хладния вятър,

                                                              че тя поема ролята

                                                              в природния театър,

                                                              ти побързай, върни се

                                                              в твоето гнездо!

                                                              Наметнат небрежно

                                                              със старото палто

                                                              седни до прозореца,

                                                              прегърни самотата

                                                              и съзерцавай пак живота

                                                              под уличните лампи

                                                              и светлината на луната! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...