Когато младите години
са отлетели
и косите като сняг
са побелели...
Когато с изтънели нерви
не можеш да спиш,
по среднощ се будиш
и като сова стоиш...
Когато в кобура
,,пистолетът" е прибран
и с леко прегърбена натура
ходиш насам-натам...
Когато костюмът
не може да заличи
мъжката немощ,
която си личи...
След хапчето за кръвно
тури си кафе,
три пъти кипнато
в тенекиено джезве.
Запали с огниво
старата лула,
която като спомен
с теб винаги е била.
Тогава пред облака дим,
към отдушника за душата,
тръгни към пейката в парка
с рехавата сянка под липата.
Подпрян на бастуна
съзерцавай женската красота –
тая нежна струна,
мелодия на младостта.
Движението на кръста,
стройните крака –
неземна музика
за очите на мъжа.
Послушай рефрена
и на скитащият трубадур,
приседнал на ъгъла,
на студения бордюр,
чакащ за няколко монети –
малка лепта от някой,
ако се сети...
Когато усетиш нощта
с хладния вятър,
че тя поема ролята
в природния театър,
ти побързай, върни се
в твоето гнездо!
Наметнат небрежно
със старото палто
седни до прозореца,
прегърни самотата
и съзерцавай пак живота
под уличните лампи
и светлината на луната!
© Никола Яндов All rights reserved.