Nov 26, 2017, 8:27 AM

Когато ,,пистолетът" е прибран

  Poetry » Other
564 0 1

                                                            Когато младите години

                                                            са отлетели

                                                            и косите като сняг

                                                            са побелели...

                                                            Когато с изтънели нерви

                                                            не можеш да спиш,

                                                            по среднощ се будиш

                                                            и като сова стоиш...

                                                            Когато в кобура

                                                            ,,пистолетът" е прибран

                                                            и с леко прегърбена натура

                                                            ходиш насам-натам...

                                                            Когато костюмът

                                                            не може да заличи

                                                            мъжката немощ,

                                                            която си личи...

                                                            След хапчето за кръвно

                                                            тури си кафе,

                                                            три пъти кипнато

                                                            в тенекиено джезве.

                                                            Запали с огниво

                                                            старата лула,

                                                            която като спомен

                                                            с теб винаги е била.

                                                            Тогава пред облака дим,

                                                            към отдушника за душата,

                                                            тръгни към пейката в парка

                                                            с рехавата сянка под липата.

                                                            

                                                             Подпрян на бастуна

                                                             съзерцавай женската красота –

                                                             тая нежна струна,

                                                             мелодия на младостта.

                                                             Движението на кръста,

                                                             стройните крака –

                                                             неземна музика

                                                             за очите на мъжа.

                                                             Послушай рефрена

                                                             и на скитащият трубадур,

                                                             приседнал на ъгъла,

                                                             на студения бордюр,

                                                             чакащ за няколко монети –

                                                             малка лепта от някой,

                                                             ако се сети...

                                                             

                                                              Когато усетиш нощта

                                                              с хладния вятър,

                                                              че тя поема ролята

                                                              в природния театър,

                                                              ти побързай, върни се

                                                              в твоето гнездо!

                                                              Наметнат небрежно

                                                              със старото палто

                                                              седни до прозореца,

                                                              прегърни самотата

                                                              и съзерцавай пак живота

                                                              под уличните лампи

                                                              и светлината на луната! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...