Когато по розовото в небето

15 июн. 2012 г., 10:27

Поэзия

757 0 2

Когато по розовото в небето
При залез
Черни пердета
Режат усмивките

И птиците чакат до новия ден
Спрели часовниците си
Да се опитат да пеят
Пак

В тунела на трудно начало

Колко време отмина
А ти още кълвеш по лицето ми
И зад тъмните ти очила
Няма причина
Да продължаваш
Но така са те научили
И не можеш да спеш

И под ноктите ти се крие
Щастието ми
Стиснато
Смачкано

Да ме хвърлиш на вятъра искам
И да ме забравиш
Да отлетя някъде...
В розовото
При залез
И да остана там
Докато часовниците пак започнат да тракат

14 юни 2012

Когато по розовото в небето

Свързани произведения

Комментарии

Предложения