Когато по розовото в небето
Когато по розовото в небето
При залез
Черни пердета
Режат усмивките
И птиците чакат до новия ден
Спрели часовниците си
Да се опитат да пеят
Пак
В тунела на трудно начало
Колко време отмина
А ти още кълвеш по лицето ми
И зад тъмните ти очила
Няма причина
Да продължаваш
Но така са те научили
И не можеш да спеш
И под ноктите ти се крие
Щастието ми
Стиснато
Смачкано
Да ме хвърлиш на вятъра искам
И да ме забравиш
Да отлетя някъде...
В розовото
При залез
И да остана там
Докато часовниците пак започнат да тракат
14 юни 2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
