Jun 15, 2012, 10:27 AM

Когато по розовото в небето 

  Poetry
614 0 2

 

 

 

Когато по розовото в небето
При залез
Черни пердета
Режат усмивките

И птиците чакат до новия ден
Спрели часовниците си
Да се опитат да пеят
Пак

В тунела на трудно начало

Колко време отмина
А ти още кълвеш по лицето ми
И зад тъмните ти очила
Няма причина
Да продължаваш
Но така са те научили
И не можеш да спеш

И под ноктите ти се крие
Щастието ми
Стиснато
Смачкано

Да ме хвърлиш на вятъра искам
И да ме забравиш
Да отлетя някъде...
В розовото
При залез
И да остана там
Докато часовниците пак започнат да тракат



14 юни 2012

 

 

 

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??