КОГАТО ПОСИНЕЯТ ОКЕАНИТЕ

... защото вече всичко е написано

от мъдрите до пръсване глави,

седя и мисля си какъв е смисълът

на страшното и славно „C'est la vie“.

И кой съм в тази кратка безизходица,

която някой кръстил е живот? –

в пустинята край мен си мре народеца,

а Мойсей е пълен идиот.

Калинчици – от припека измамени,

търкаляме си сухия кравай.

Но по-добре във газовите камери! –

отколкото в измисления Рай.

Надеждиците зъзнат ни – попарени.

Мираж е Обетованият бряг.

Нас ни лъготят, мили мои парии! –

и време е да ставаме на крак.

И пропуснете днес да се нахраните.

За утре Бог две риби обеща.

Когато посинеят Океаните,

дано и нас ни има на света.

6 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 6, 55 ч.