Когато посинеят Океаните
КОГАТО ПОСИНЕЯТ ОКЕАНИТЕ
... защото вече всичко е написано
от мъдрите до пръсване глави,
седя и мисля си какъв е смисълът
на страшното и славно „C'est la vie“.
И кой съм в тази кратка безизходица,
която някой кръстил е живот? –
в пустинята край мен си мре народеца,
а Мойсей е пълен идиот.
Калинчици – от припека измамени,
търкаляме си сухия кравай.
Но по-добре във газовите камери! –
отколкото в измисления Рай.
Надеждиците зъзнат ни – попарени.
Мираж е Обетованият бряг.
Нас ни лъготят, мили мои парии! –
и време е да ставаме на крак.
И пропуснете днес да се нахраните.
За утре Бог две риби обеща.
Когато посинеят Океаните,
дано и нас ни има на света.
6 февруарий 2024 г.
гр. Варна, 6, 55 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
