26 окт. 2011 г., 23:51

Когато се раждат мечти

910 0 10

 

Без време e посърнал небосклонът,

небето пада сиво над света.

А тъжната усмивка на жена

рисува любовта си в нежен спомен.

 

Оловен дъжд прострелва тишината,

в очите парят думи и слана.

Сънувала най-сладката мечта,

една жена все търси красотата.

 

Заченат път от време по-различно

в задъханото свое съществуване,

препъва се от утро немилувано,

днес гасне, оболен от прозаичност.

 

Светът вали. Горчиви са сълзите.

Макар че светлина отново мярвам,

днес сякаш е по-трудно да повярвам,

че с този дъжд ще се родят мечтите.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии



  • Шуфутинский Марджанджа


    1.
    Солнце тонуло в море, шли облака на юг,
    Пальмы над головою веяли как в раю.
    Женщина без остатка, женщина для любви,
    Таяла словно воск в руках моих.


    ПРИПЕВ


    Марджанджа, Марджанджа, где же ты где?
    Волны ласкают усталые скалы.
    Марджанджа Марджанджа, где же ты где?
    Только блики на воде.


    2.
    Переплетались тени женщин и их мужчин,
    Пахло как орхидея тело твое в ночи,
    И в темноте сказал я, завтра я улечу,
    Чтобы понять, как я тебя хочу.



    ПРИПЕВ


    Марджанджа, Марджанджа, где же ты где?
    Волны ласкают усталые скалы.
    Марджанджа Марджанджа, где же ты где?
    Только блики на воде.






    3.
    Тело в лучах заката, бронзовой кожи цвет,
    Воздух любви смешался с запахом сигарет.
    Бедра в объятиях крепких, кружева белый цвет,
    Вкус поцелуев терпких южной любви ответ.

  • Хубав стих!
  • Тъжен стих, но много красиво написан! Поздрави, Дани!
  • !!!!!!!
  • Тъга, но изразена толкова красиво...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...