Когато се раждат мечти
Без време e посърнал небосклонът,
небето пада сиво над света.
А тъжната усмивка на жена
рисува любовта си в нежен спомен.
Оловен дъжд прострелва тишината,
в очите парят думи и слана.
Сънувала най-сладката мечта,
една жена все търси красотата.
Заченат път от време по-различно
в задъханото свое съществуване,
препъва се от утро немилувано,
днес гасне, оболен от прозаичност.
Светът вали. Горчиви са сълзите.
Макар че светлина отново мярвам,
днес сякаш е по-трудно да повярвам,
че с този дъжд ще се родят мечтите.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
