Когато седнеш до мен

Всеки път, когато седнеш до мен

… не мога да сдържам думите си!

Искам да изкрещя в лицето ти

(силно, така че всички да ме чуят)

онова, което чувствам към теб.

А ти мълчаливо да ме слушаш…

да слушаш и да не може да си тръгнеш.

Искам да ти разкажа как се

чувствам, когато се засичаме с очи

… когато усещам топлотата им!

Всеки път, когато седнеш до мен

… не мога да удържам очите си!

Искам да вдигна бавно поглед

и единствен ти да го уловиш

и само чрез него да ти покажа

онова, което чувствам към теб.

И да гледаш право в моите очи,

със синьото си да ги пронизваш.

Искам без думи да ти разкажа

как се чувствам, когато си до мен

… когато усетя дъха ти!

Всеки път, когато седнеш до мен

… не мога да възпирам желанието си!

И искам без погледи, измъчено скрити,

без думи, болезнено премълчавани,

безмълвно и нежно - просто да те целуна!

Да вкуся дъха ти, да усетя устните ти!

На тях да им разкажа онова, което

чувствам, когато седнеш до мен!