Когато седнеш до мен
Всеки път, когато седнеш до мен
… не мога да сдържам думите си!
Искам да изкрещя в лицето ти
(силно, така че всички да ме чуят)
онова, което чувствам към теб.
А ти мълчаливо да ме слушаш…
да слушаш и да не може да си тръгнеш.
Искам да ти разкажа как се
чувствам, когато се засичаме с очи
… когато усещам топлотата им!
Всеки път, когато седнеш до мен
… не мога да удържам очите си!
Искам да вдигна бавно поглед
и единствен ти да го уловиш
и само чрез него да ти покажа
онова, което чувствам към теб.
И да гледаш право в моите очи,
със синьото си да ги пронизваш.
Искам без думи да ти разкажа
как се чувствам, когато си до мен
… когато усетя дъха ти!
Всеки път, когато седнеш до мен
… не мога да възпирам желанието си!
И искам без погледи, измъчено скрити,
без думи, болезнено премълчавани,
безмълвно и нежно - просто да те целуна!
Да вкуся дъха ти, да усетя устните ти!
На тях да им разкажа онова, което
чувствам, когато седнеш до мен!
© Дияна Всички права запазени