alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
7 февр. 2008 г., 18:14

Когато си измислих Дулсинея 

  Поэзия » Другая
3645 0 32

Ти вярваш ли във мелниците, Санчо?

Във мелниците, цепещи вселената

на малки безмисловности, обрамчени

с фалшиви вени, Санчо. С празни вени.

 

Кажи ми, Санчо, беше ли цинично,

когато си измислих Дулсинея

и тръгнах (срещу Тях) да я обичам,

и себе си обичах... като нея?

 

А чувах нощем, Санчо, във съня си,

как мелниците кълцаха косите й,

в обковната си глупост как я търсеха...

Те, мелниците, Санчо, я съсипаха.

 

Те, мелниците, Санчо, я погребаха.

С лопатите приличаха на рицари.

С машинна точност целеха. Изтребиха

последната й родственост със птиците.

 

Те бясно, Санчо, хвърляха скали

в защита на замерените с камъни.

Но... тя не доживя да я боли.

Умря под тежестта да бъде Дамата.

 

Та, Санчо, днеска не е за поезия.

Тя рухна с Дулсинея. Смляна с мъст.

Кръстато знаме лесно се извезва... но

не всеки кръстоносец носи кръст.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Плаках. Вътрешно. Една от сълзите ми капна тук:

    "Умря под тежестта да бъде Дамата."

    Искам, много искам да не бъдеш Дулсинея.
    А иначе, бъди. Моля те.

  • Невероятно стихотворение!!!
    А и колко си права, Ели...
    Поздравления!
  • !!!
  • Невероятно!!!
    Без думи!!!
  • Не коментирам,само чета внимателно и прехласнато.
  • Аплодирам те!!!
  • Много силен стих!Поздравления!
  • Дръж се Ели...истинската,реалната,свободна "Дулцинея" на Любовта, е независима от разни измислени Донкихотовци, кръстоносци с кръстове и без кръстове,и вятърни мелници...свободата й зависи на първо място от самата нея,а после от другите... Поздрави!
  • Не всеки кръстонсец и не всеки шут,
    би могъл да бъде подходящо луд...
  • !!!
    Последна, но съм тук.
    Браво, Ели!
    Аплодисменти и от мен!
  • Аплодисменти, Ели!!!
  • страхотно. Невероятно. Четох 10 пъти и препорчитам. Абе, кефи ме много.
  • "Кажи ми, Санчо, беше ли цинично,

    когато си измислих Дулсинея

    и тръгнах (срещу Тях) да я обичам,

    и себе си обичах... като нея?"

    Ето това е разцепващо!
    Много красив и много разтърсващ е този стих.
    Поезията,преди всичко,трябва да е жива,а твоята хвърля...с трясък...

  • впечатлението след това стихотворение е... една звучна плесница. за отрезвяване на посредствеността.
  • Този стих не само трябва да се прочете, а и нещо повече...
    Дано повече усетят! Дано!
    Другото го знаеш, Ели!
  • Двойките не са критерий...и въобще оценките по принцип!
    Всеки може да шляпне 2-ка,което нищо не означава!
    Всеки има очи да види,че това е нещо стойностно и качествено!
    Поздравявам те,Ели!
  • Ели,творчеството ти е извесно на всички и е оценено.
    Това,че ние злобеем от истината на устата ти,си е наш проблем.Радвам се,че те познавам лично,радвам се,че това,което създаваш ми пълни душата.
    Ето някои подтвърждения на думите ми:

    http://liternet.bg/publish17/e_mavrodinova/index.html

    Проф. Боян Биолчев вдига наздравица за докосването до изящното слово в новата поетична книга на Елица Мавродинова
    "Спектъра на бялото"
    Дългогодишният опит ми създаде навик да не чета предварително рецензии за млади творци, чиито творби вземам в ръка за първи път. Все не мога да се отърва от досадното чувство, че рецензиите и ранните биографии са като ходатайство за кандидат-студентска тема и в прочита ми трябва да има помилване, а не съпреживяване на текста.
    А в литературата не се кандидатства. Нито има в нея амнистия. В това поприще се влиза с безапелационността на таланта, извън всички стандарти, дори и през комина, по думите на великолепния полски поет Леополд Стаф. А бездарието търси винаги официалния вход. Даровитият човек и след успеха не престава да бъде сам и самотен, но това е самота, която виждат и следят множество читателски съзнания. Неговият свят става общ, именно защото е дълбоко личен и човешки.
    Тези мисли породи в мен стихосбирката на Елица Мавродинова. Още с първите редове се стопи естественото недоверие към новото перо, професионалната мнителност и на тяхно място избликна радост - от един самостоятелен глас, от съкровеността на литературното откровение, от зрелостта на болката и неопитната, безхитростна страст към живота. Младостта е преляла енергия в оригиналния художествен свят, а чрез нея набъбват като вечерна роса зрънца самородна поетическа мъдрост.
    Няма нищо по-пагубно за един поет от опита да изпълни стриктно това, което му препоръчват писателите от предишни поколения и критиците. Опърничавият характер на поезията е маята, без която талантът деградира в занаятчийска сръчност.
    Затова, без да давам нито един съвет, дори и да съм си го мислил, съчетах няколко приветливо топли изречения.
    Иска ми се да имам усещането, че те ще се излеят като чашата вода за късмет пред първите стъпки на новата стихосбирка на Елица Мавродинова. А тъй като те са не вода, а вино, защото то е по-близо до поезията, нека бъдат първата наздравица за това безспорно докосване до тайнството на изящното слово.


    Стискам ти ръката и се гордея с теб!
  • А някой е писал нещо различно от 6. Я двойка, я две четворки. Наистина, хубаво е да прочетеш стих от този ранг, за да си припомниш колко прости хора има на тази планета!!! Още повече в тази държава.

    Ели, жестоко много ме кефи този ти стих. Утре ще ти изготвя рецензия
  • Те, мелниците, Санчо, я погребаха.

    "С лопатите приличаха на рицари.

    С машинна точност целеха. Изтребиха

    последната й родственост със птиците."

    То рицари с лопата да ги ринеш...
    Ама неистински като от фризера.
    А пък изчезват /не наужким/птиците
    след първия си полет "за последно"

    Невероятна си!!!
  • Ели, давам на заето откакто го прочетох...!
  • Няколко пъти препрочитам стиха ти и не успявам да си затворя устата от удивление!!!
  • Рени, не е двойка. Просто някой е искал да напише 6х2, обаче от вълнение му е треперела ръката и не е нацелил знака за умножение...
    И как, кажи ми, да не ти се разтрепери ръката, след прочита на стих, като този...
    Браво, Елица!
  • Винаги е време за поезия...
    стига да има какво да кажеш.
    А ти, Елица, имаш много за казване!
    И го правиш Великолепно! Браво!Талант си.
  • Хареса ми...Поздрав!!!
  • Твоята Дулсинея някак си ми се струва мъртва и все пак мисля,че сега е момента да кажа -аплодисменти за момичето,което си измисли Дулсинея!
  • Някой писал двойка!?! Ами има ли по-достойна оценка от тази! Писана от нечие много дребно мозъче, просто до толкова можело да брои!!!
    "тръгнах (срещу Тях) да я обичам"!
    И срещу кръстове, пък били дори и анкх-ове, и срещу мелници пак бих си Ви измислил, Дулцинейо Мавродинова!
  • много ми хареса! браво!
  • не е лесно срещу мелниците, особено когато хвърлят скали...

    чисто аритметично останах с впечатление, че някой е написал оценка 2, без да каже какво го е накарало да постъпи така. а това само по себе си е липса на доблест и самоуважение.
  • ... Е, какво сега, критика (мнение) ли искаш?

    Не разбрах, (сега, или преди) какво общо си имала с Дулсинея и откъде измисли тази история с мелниците? Тези мелници, така като гледам... само една работа не са могли да свършат, ама няма да изпадам в подробности.

    Извън глупостите... Невероятна си!!!
  • Добре де...тъпа съм,един обикновен коментар не мога да напиша под твой стих!
    Голяма си!
  • много е хубаво въпреки че през всичките тези години за мен Дон ки хот бе лунатик
  • Кръстато знаме лесно се извезва... но,
    не всеки кръстоносец носи кръст.

Предложения
: ??:??