20 апр. 2015 г., 18:17

Когато си млад

607 0 13

            К О Г А Т О   С И   М Л А Д

 

 

                                                           Когато си млад и порив пресича

                                                           стръмния връх на мечтата,

                                                           небето се вдига. То не обича

                                                           да го докосват с ръката.

 

                                                           Когато небето тежко разстила

                                                           залеза след маранята –

                                                           тогаз остарял си. Липсва ти сила

                                                           да го пробиеш с главата.

 

                                                           И ако искаш небето да стигнеш –

                                                           то порива луд оседлай.

                                                           Стремето здраво натискай да можеш

                                                           с мечтата да стигнеш докрай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ачо, благодаря за вниманието и чудесния коментар!
    Поздрав и хубав ден!
  • Поздравявам те Тони за новата ти творба и ти пожелавам успешно оседлаване на лудия порив!!!Хареса ми идеята!!!До нови мила!!!
  • Латинка, Кръстина, Никола - от сърце ви благодаря за отделеното време за мен и чудесните ви коментари.Те ми дават самочувствие.
    Поздравявам ви всички и ви желая хубав ден!
  • Много хубави редове!
    Споделям мнението на plama7!
    Поздрав!
  • Добра идея с много констатации и напътствия!Почти философско стихо!
    Харесах, Стойне!Оценявам го!Поздрави от мен и хубав ден!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...