20 abr 2015, 18:17

Когато си млад

  Poesía » Otra
601 0 13

            К О Г А Т О   С И   М Л А Д

 

 

                                                           Когато си млад и порив пресича

                                                           стръмния връх на мечтата,

                                                           небето се вдига. То не обича

                                                           да го докосват с ръката.

 

                                                           Когато небето тежко разстила

                                                           залеза след маранята –

                                                           тогаз остарял си. Липсва ти сила

                                                           да го пробиеш с главата.

 

                                                           И ако искаш небето да стигнеш –

                                                           то порива луд оседлай.

                                                           Стремето здраво натискай да можеш

                                                           с мечтата да стигнеш докрай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ачо, благодаря за вниманието и чудесния коментар!
    Поздрав и хубав ден!
  • Поздравявам те Тони за новата ти творба и ти пожелавам успешно оседлаване на лудия порив!!!Хареса ми идеята!!!До нови мила!!!
  • Латинка, Кръстина, Никола - от сърце ви благодаря за отделеното време за мен и чудесните ви коментари.Те ми дават самочувствие.
    Поздравявам ви всички и ви желая хубав ден!
  • Много хубави редове!
    Споделям мнението на plama7!
    Поздрав!
  • Добра идея с много констатации и напътствия!Почти философско стихо!
    Харесах, Стойне!Оценявам го!Поздрави от мен и хубав ден!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...