Apr 20, 2015, 6:17 PM

Когато си млад

  Poetry » Other
603 0 13

            К О Г А Т О   С И   М Л А Д

 

 

                                                           Когато си млад и порив пресича

                                                           стръмния връх на мечтата,

                                                           небето се вдига. То не обича

                                                           да го докосват с ръката.

 

                                                           Когато небето тежко разстила

                                                           залеза след маранята –

                                                           тогаз остарял си. Липсва ти сила

                                                           да го пробиеш с главата.

 

                                                           И ако искаш небето да стигнеш –

                                                           то порива луд оседлай.

                                                           Стремето здраво натискай да можеш

                                                           с мечтата да стигнеш докрай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ачо, благодаря за вниманието и чудесния коментар!
    Поздрав и хубав ден!
  • Поздравявам те Тони за новата ти творба и ти пожелавам успешно оседлаване на лудия порив!!!Хареса ми идеята!!!До нови мила!!!
  • Латинка, Кръстина, Никола - от сърце ви благодаря за отделеното време за мен и чудесните ви коментари.Те ми дават самочувствие.
    Поздравявам ви всички и ви желая хубав ден!
  • Много хубави редове!
    Споделям мнението на plama7!
    Поздрав!
  • Добра идея с много констатации и напътствия!Почти философско стихо!
    Харесах, Стойне!Оценявам го!Поздрави от мен и хубав ден!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...