20.04.2015 г., 18:17

Когато си млад

600 0 13

            К О Г А Т О   С И   М Л А Д

 

 

                                                           Когато си млад и порив пресича

                                                           стръмния връх на мечтата,

                                                           небето се вдига. То не обича

                                                           да го докосват с ръката.

 

                                                           Когато небето тежко разстила

                                                           залеза след маранята –

                                                           тогаз остарял си. Липсва ти сила

                                                           да го пробиеш с главата.

 

                                                           И ако искаш небето да стигнеш –

                                                           то порива луд оседлай.

                                                           Стремето здраво натискай да можеш

                                                           с мечтата да стигнеш докрай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ачо, благодаря за вниманието и чудесния коментар!
    Поздрав и хубав ден!
  • Поздравявам те Тони за новата ти творба и ти пожелавам успешно оседлаване на лудия порив!!!Хареса ми идеята!!!До нови мила!!!
  • Латинка, Кръстина, Никола - от сърце ви благодаря за отделеното време за мен и чудесните ви коментари.Те ми дават самочувствие.
    Поздравявам ви всички и ви желая хубав ден!
  • Много хубави редове!
    Споделям мнението на plama7!
    Поздрав!
  • Добра идея с много констатации и напътствия!Почти философско стихо!
    Харесах, Стойне!Оценявам го!Поздрави от мен и хубав ден!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...