Когато си отивам
Аз ще застана на брега на времето,
ще се обърна - бяла и спокойна.
И ще премина тихо във безвремието,
без стон, без болка и без спомен,
понесла в себе си и птици и морета,
земи, слънца и сини небеса...
Ще премина тихо във безвремието,
затворила във шепи тишина
и обич зад решетките на пръстите...
Очите ми, събрали светлина,
ще я превърнат във искри и ще я пръснат,
за да ме носи всекиго от вас
у себе си...
А на брега на времето
ще се обърна - бяла и спокойна.
И ще премина чиста във безвремието,
за да се родя отново -
истинската аз.
И нов живот от всичко да създам.
ще се обърна - бяла и спокойна.
И ще премина тихо във безвремието,
без стон, без болка и без спомен,
понесла в себе си и птици и морета,
земи, слънца и сини небеса...
Ще премина тихо във безвремието,
затворила във шепи тишина
и обич зад решетките на пръстите...
Очите ми, събрали светлина,
ще я превърнат във искри и ще я пръснат,
за да ме носи всекиго от вас
у себе си...
А на брега на времето
ще се обърна - бяла и спокойна.
И ще премина чиста във безвремието,
за да се родя отново -
истинската аз.
И нов живот от всичко да създам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
