Когато си сам, не си самотен

13 февр. 2016 г., 19:37

Поэзия

424 0 3

Подритвам разпиляна самота,
улисан в мисли, ходя по паважа.
Стъпките шумят като вълна,
висока няколко етажа.

Навярно тук се срещат самотите
и се превръщат в споделени мигове.
Аз бавно крача и съм само зрител,
с дъха си топля двете си ръце.

Скърца самотата разпиляна
и лепне по обувките ми чак,
а улицата пуста, никой няма.
Не виждам нищо в падналия мрак.

Животът е въртяща се рулетка.
Един печели, друг е победен.
Колко страшно самотата лепне,
сякаш е привързана към мен.

Някой топло чувам да говори
и самотата бързо се топи.
Започвам сам със себе си да споря.
Не е самотен сам човек, нали?