16 авг. 2008 г., 12:43

Когато си тръгна...

1K 0 2
Когато тръгна си от този свят,
по него аз ще пръсна любовта си,
да ти напомням колко бях богат,
че имах те до себе си, в съня си!

Сутрин късчета роса ще те целуват
с мойте устни от отвъдното студени,
а вятърът ще те погалва и докосва,
шепнещ малки спомени за мене.

Вечер от луната ще те гледам,
крещейки силно колко те обичам
и всичките звезди край мене
ще плачат тъжни и умислени.

Във черквата във пламъка на свещи,
притихнал пак за тебе ще танцувам,
дните ни ще ти припомня грешни,
преди завинаги със теб да се сбогувам.

И само, ако видя, че наистина обичаш
след мен човек, заслужил любовта ти,
ще съм спокоен и завинаги ще пратя
душата си в отвъдното със любовта си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...