22 апр. 2009 г., 08:00

Когато си тръгнеш...

738 0 4

 

В нощи безкрайни, когато не спя

и сълзи кристални лицето ми скриват,

аз търся до себе си твойта ръка,

ти всичко наоколо сякаш изтриваш...

 

А дните минават,когато те няма,

и мигове вечни край мене кръжат...
Понякога искам дори да избягам,

понякога нищо не свършва до тук...

 

В нощи безкрайни, когато не спя,

беззвучие бавно забулва ума ми,

аз спирам да плача и слушам дъжда,

и всичко утихва, когато си тръгнеш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...