Когато си тръгвам
КОГАТО СИ ТРЪГВАМ
Когато си тръгвам
сковани някак ще стоим
и погледите ни ще се реят.
Целувка ще си разделим,
а душите ни няма да се засмеят.
Когато си тръгвам
няма да задавам въпроси -
безсмислени, ненужни може би.
Аз знам за мен какво си -
вулкан от чувства между две самоти.
Когато си тръгвам
няма да ти кажа браво,
но няма и да те укоря.
Права си - по-добре е отначало
искрени да бъдем отколкото добри.
Когато си тръгвам
любовта ми ще тлее
сред пепелта на огъня горял.
Моля те, не разпилявай и нея,
нека е спомен, че съм истински живял.
© Светослав Статев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много е хубаво !
-
хубаво е ..защото звучи някак изживяно
-
стихотжорението ти е супер!много ми хареса!аз бих ти писала 6
-
Хареса ми !
-
Хубаво е!
-
Някъде прочетох наскоро, че пепелта е по-велика от земята, защото е горяла. Благодаря ви, Джейни и Белоснежке, за добрите отзиви, вие сте най-ревностните ми вдъхновителки да напиша още нещо.
-
Браво!Много искрен и нежен стих!
-
Много ми хареса,толкова е искрен този стих!
От мен отличен!6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
любовта ми ще тлее
сред пепелта на огъня горял.
Моля те, не разпилявай и нея,
нека е спомен, че съм истински живял."
колко истинско и колко носталгично и тъжно звучи.
Браво!