Когато си тръгвам
КОГАТО СИ ТРЪГВАМ
Когато си тръгвам
сковани някак ще стоим
и погледите ни ще се реят.
Целувка ще си разделим,
а душите ни няма да се засмеят.
Когато си тръгвам
няма да задавам въпроси -
безсмислени, ненужни може би.
Аз знам за мен какво си -
вулкан от чувства между две самоти.
Когато си тръгвам
няма да ти кажа браво,
но няма и да те укоря.
Права си - по-добре е отначало
искрени да бъдем отколкото добри.
Когато си тръгвам
любовта ми ще тлее
сред пепелта на огъня горял.
Моля те, не разпилявай и нея,
нека е спомен, че съм истински живял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Статев Всички права запазени
