Mar 30, 2006, 12:54 AM

Когато си тръгвам 

  Poetry
1018 1 9

КОГАТО СИ ТРЪГВАМ

Когато си тръгвам
сковани някак ще стоим
и погледите ни ще се реят.
Целувка ще си разделим,
а душите ни няма да се засмеят.

Когато си тръгвам
няма да задавам въпроси -
безсмислени, ненужни може би.
Аз знам за мен какво си -
вулкан от чувства между две самоти.

Когато си тръгвам
няма да ти кажа браво,
но няма и да те укоря.
Права си - по-добре е отначало
искрени да бъдем отколкото добри.

Когато си тръгвам
любовта ми ще тлее
сред пепелта на огъня горял.
Моля те, не разпилявай и нея,
нека е спомен, че съм истински живял.

© Светослав Статев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??