Когато си тръгват мечтите
Когато си тръгват мечтите,
светът под нозете се рони,
дъгата прибира боите,
потъва в дълбоки усои.
Когато си тръгват мечтите,
галактики звездни умират,
навели глави, тъжни дните
на гости при мен се отбиват.
Когато си тръгват мечтите,
на морския бряг пуст оставам,
броя на прибоя вълните
и дрезгаво Армстронг запява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены