Когато си тръгват мечтите

Dec 7, 2010, 6:16 PM

Poetry » Phylosophy

1463 0 45

Когато си тръгват мечтите,
светът под нозете се рони,
дъгата прибира боите,
потъва в дълбоки усои.
Когато си тръгват мечтите,
галактики звездни умират,
навели глави, тъжни дните
на гости при мен се отбиват.
Когато си тръгват мечтите,
на морския бряг пуст оставам,
броя на прибоя вълните
и дрезгаво Армстронг запява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато си тръгват мечтите

Want to read more?

Random works