Когато си затръгвам от света

4 янв. 2024 г., 12:11

Поэзия

347 4 3

КОГАТО СИ ЗАТРЪГВАМ ОТ СВЕТА

... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,

от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка,

дъха на хляб, на огънче в кюмбе, на мама, пекла две тавенца чушки,

ще пъхна във бездънното торбе и томчето със стихове на Пушкин,

ще си надипля метър-два мелтем и шепа топъл пясъчец от плажа,

любимите ми масленки със крем от моята съседка на етажа,

естествено – в самотната ми RAM, и снимката на милото ми гадже,

къде отивам? – даже аз не знам, пък и едва ли някой ще ми каже,

за сбогом ще подсвирна със уста, понеже снощи скъсах първа струна –

когато си затръгвам от света, ще ви прегърна – и ще ви целуна.

mihri61 (Милко Христов)

2024-01-09T22:23:05+02:00

Само ти го можеш и само на теб е позволено да римуваш "чушки" с "Пушкин" и то в такава елегантна поезия!
ДИС (Деа)

2024-01-04T19:44:37+02:00

Прекрасно!
zelenaradost (Милена Френкева)

2024-01-04T18:52:47+02:00

Красота и любов! С благодарност за прекрасния стих!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-01-04T12:19:39+02:00

за сбогом ще подсвирна със уста, понеже снощи скъсах първа струна –
когато си затръгвам от света, ще ви прегърна – и ще ви целуна.

Няма такава поезия!