Когато си затръгвам от света
КОГАТО СИ ЗАТРЪГВАМ ОТ СВЕТА
... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,
от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка,
дъха на хляб, на огънче в кюмбе, на мама, пекла две тавенца чушки,
ще пъхна във бездънното торбе и томчето със стихове на Пушкин,
ще си надипля метър-два мелтем и шепа топъл пясъчец от плажа,
любимите ми масленки със крем от моята съседка на етажа,
естествено – в самотната ми RAM, и снимката на милото ми гадже,
къде отивам? – даже аз не знам, пък и едва ли някой ще ми каже,
за сбогом ще подсвирна със уста, понеже снощи скъсах първа струна –
когато си затръгвам от света, ще ви прегърна – и ще ви целуна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
