4.01.2024 г., 12:11 ч.

Когато си затръгвам от света 

  Поезия
618 4 4

КОГАТО СИ ЗАТРЪГВАМ ОТ СВЕТА

 

... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,

от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка,

дъха на хляб, на огънче в кюмбе, на мама, пекла две тавенца чушки,

ще пъхна във бездънното торбе и томчето със стихове на Пушкин,

ще си надипля метър-два мелтем и шепа топъл пясъчец от плажа,

 

любимите ми масленки със крем от моята съседка на етажа,

естествено – в самотната ми RAM, и снимката на милото ми гадже,

къде отивам? – даже аз не знам, пък и едва ли някой ще ми каже,

за сбогом ще подсвирна със уста, понеже снощи скъсах първа струна –

когато си затръгвам от света, ще ви прегърна – и ще ви целуна.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само ти го можеш и само на теб е позволено да римуваш "чушки" с "Пушкин" и то в такава елегантна поезия!
  • Прекрасно!
  • Красота и любов! С благодарност за прекрасния стих!
  • за сбогом ще подсвирна със уста, понеже снощи скъсах първа струна –
    когато си затръгвам от света, ще ви прегърна – и ще ви целуна.

    Няма такава поезия!
Предложения
: ??:??