Когато слънцето съвсем се разтопи...
♣ ♣ ♣ Когато слънцето съвсем се разтопи
Когато слънцето съвсем се разтопи
и капки мед по устните ти капят
със дъх на мащерка и свежест на липи,
не се събуждай толкова внезапно…
Почакай устните ти пак да проявя,
очите ти спокойни да копирам
и да послушам после как едва-едва
вулкани бели с кратери напират…
Нали е утрото по-мъдро от нощта,
страхувам се – за миг ще умъдрееш
и кадърът среднощен на страстта
в очите – осветен, ще потъмнее…
Когато слънцето съвсем се разтопи
и нажежи плътта ти розова до бяло,
с усмивка тиха бавно мигли отлепи –
да не уплашиш непрогледналото тяло…
Ванилин Гавраилов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
