Ванилин (Ванилин Гавраилов)
137 840
Mar 22, 2007, 10:23 AM

Когато слънцето съвсем се разтопи... 

  Poetry
583 0 9
♣     ♣     ♣   

Когато слънцето съвсем се разтопи
и капки мед по устните ти капят
със дъх на мащерка и свежест на липи,
не се събуждай толкова внезапно… 

Почакай устните ти пак да проявя,
очите ти спокойни да копирам
и да послушам после как едва-едва
вулкани бели с кратери напират…

Нали е утрото по-мъдро от нощта,
страхувам се – за миг ще умъдрееш
и кадърът среднощен на страстта
в очите – осветен, ще потъмнее…

Когато слънцето съвсем се разтопи
и нажежи плътта ти розова до бяло,
с усмивка тиха бавно мигли отлепи –
да не уплашиш непрогледналото тяло… 

Ванилин Гавраилов   

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??