19 окт. 2008 г., 12:17

Когато страдаш за момче

1K 0 3
Когато страдаш за момче и болката не спира,
сякаш това момче нож в гърдите ти опира.
Опитваш се сълзите си да спреш,
а предпочиташ от мъка да умреш.
Оставаш за него неразбрана,
а всяка надежда е вече пропиляна.
Гледаш го тайно отстрани,
неволно през сълзи му се усмихваш.
С поглед казваш му "боли",
а болката крещи и не стихва.
Стоиш, треперейки на пода.
А той нищо за тебе не прави.
Сърцето иска да спре, а казва "не мога"
и в черна пропаст се дави...
Когато страдаш за момче,
то дори не иска да те разбере.
Утре ще е с друга, ще те замени,
а ти за него още ще тъжиш.
Ще си спомняш първите целувки,
всички сбъднати мечти.
За него са игри, преструвки,
а ти за тях рониш сълзи.
Предпочиташ да останеш сама
и да страдаш, щом е за него,
но не и да го замениш с друг в нощта,
както прави той, напук на тебе.
Когато страдаш за момче,
търсиш в себе си вината, без да спираш.
Искаш още един шанс да ти даде,
защото, въпреки всичко, за него умираш...

(посветено на една сбъдната и пропиляна мечта...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • има нещо текезесарско тук
  • сълзи от любов...това е сега...
    но утре...ще дойде истинският...и тогава...
    с обич за теб...
  • Той не те заслужава! Не го познавам, но щом прави това, значи не е за поетеса като теб. Знам, ще кажеш, че ми е лесно да го кажа... Времето лекува повечето рани. Дай сърцето си само на най-специалния човек. Пожелавам ти го от сърце!
    И поздрави за стиха!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...