Oct 19, 2008, 12:17 PM

Когато страдаш за момче

  Poetry » Love
1K 0 3
Когато страдаш за момче и болката не спира,
сякаш това момче нож в гърдите ти опира.
Опитваш се сълзите си да спреш,
а предпочиташ от мъка да умреш.
Оставаш за него неразбрана,
а всяка надежда е вече пропиляна.
Гледаш го тайно отстрани,
неволно през сълзи му се усмихваш.
С поглед казваш му "боли",
а болката крещи и не стихва.
Стоиш, треперейки на пода.
А той нищо за тебе не прави.
Сърцето иска да спре, а казва "не мога"
и в черна пропаст се дави...
Когато страдаш за момче,
то дори не иска да те разбере.
Утре ще е с друга, ще те замени,
а ти за него още ще тъжиш.
Ще си спомняш първите целувки,
всички сбъднати мечти.
За него са игри, преструвки,
а ти за тях рониш сълзи.
Предпочиташ да останеш сама
и да страдаш, щом е за него,
но не и да го замениш с друг в нощта,
както прави той, напук на тебе.
Когато страдаш за момче,
търсиш в себе си вината, без да спираш.
Искаш още един шанс да ти даде,
защото, въпреки всичко, за него умираш...

(посветено на една сбъдната и пропиляна мечта...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

  • има нещо текезесарско тук
  • сълзи от любов...това е сега...
    но утре...ще дойде истинският...и тогава...
    с обич за теб...
  • Той не те заслужава! Не го познавам, но щом прави това, значи не е за поетеса като теб. Знам, ще кажеш, че ми е лесно да го кажа... Времето лекува повечето рани. Дай сърцето си само на най-специалния човек. Пожелавам ти го от сърце!
    И поздрави за стиха!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...