Когато страдаш за момче и болката не спира, сякаш това момче нож в гърдите ти опира. Опитваш се сълзите си да спреш, а предпочиташ от мъка да умреш. Оставаш за него неразбрана, а всяка надежда е вече пропиляна. Гледаш го тайно отстрани, неволно през сълзи му се усмихваш. С поглед казваш му "боли", а болката крещи и не стихва. Стоиш, треперейки на пода. А той нищо за тебе не прави. Сърцето иска да спре, а казва "не мога" и в черна пропаст се дави... Когато страдаш за момче, то дори не иска да те разбере. Утре ще е с друга, ще те замени, а ти за него още ще тъжиш. Ще си спомняш първите целувки, всички сбъднати мечти. За него са игри, преструвки, а ти за тях рониш сълзи. Предпочиташ да останеш сама и да страдаш, щом е за него, но не и да го замениш с друг в нощта, както прави той, напук на тебе. Когато страдаш за момче, търсиш в себе си вината, без да спираш. Искаш още един шанс да ти даде, защото, въпреки всичко, за него умираш...
Той не те заслужава! Не го познавам, но щом прави това, значи не е за поетеса като теб. Знам, ще кажеш, че ми е лесно да го кажа... Времето лекува повечето рани. Дай сърцето си само на най-специалния човек. Пожелавам ти го от сърце!
И поздрави за стиха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.