pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
906 17364
19 февр. 2013 г., 13:30

Когато страхът коленичи 

  Поэзия » Гражданская
5.0 / 10
756 0 22
КОГАТО СТРАХЪТ КОЛЕНИЧИ
Не беше орисан за чудо животът ни.
И приказност липсваше. В двете посоки.
А дните течаха безгласно, безропотно.
В душите ни драскаше ужасът с нокът.
Лозичките в нас не сълзяха. Те плачеха
за вино надеждно, мечтите опиващо.
Криле закърнели и нищо незначещи
изпращаха вярата. (В ада отиваше).
Но Господ ли, кой ли, обърна рулетката.
Дъхът се задави. (Не беше излитал).
Страхът коленичи. Видяхме му сметката! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
  • Razkazvachka.na.stihove (Силвия Николова) Планината ми разказва
    Планината ми разказва
  • Сенилга (Сенилга) Трофеят
    Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Miro_Кrastev (Мирослав Кръстев) Думите тежат
    Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Неведомый прекрасный край
    В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »