19.02.2013 г., 13:30 ч.

Когато страхът коленичи 

  Поезия » Гражданска
645 0 22

 

 

КОГАТО СТРАХЪТ КОЛЕНИЧИ

 

 

Не беше орисан за чудо животът ни.

И приказност липсваше. В двете посоки.

А дните течаха безгласно, безропотно.

В душите ни драскаше ужасът с нокът.

 

Лозичките в нас не сълзяха. Те плачеха

за вино надеждно, мечтите опиващо.

Криле закърнели и нищо незначещи

изпращаха вярата. (В ада отиваше).

 

Но Господ ли, кой ли, обърна рулетката.

Дъхът се задави. (Не беше излитал).

Страхът коленичи. Видяхме му сметката!

Народният гняв се надигна и кипна.

 

Развяваме знамето. Търсиме истина.

Децата ни първи превзеха площадите.

На Левски родината, свята и чиста,

ще браним, превзели без страх барикадите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??